Да отгледаш дъщеря в технологичните науки

Нищожният брой на жените в областта на компютърните науки и инженерство, съчетано с намаляването  на интереса на момичетата в тези области с възрастта, дават сигнал на родителите, че нещо не е наред. Ето как можем да помогнем на дъщерите си в постигането на значима кариера в точните науки – в полза на тях и обществото.

От телефоните и смс-ите до Facebook сега, технологиите са все по-присъстващи в нашия живот и все пак, мъжете са тези, които в голяма степен са в основата на тези процеси. Преди две години, Google, Facebook и други големи технологични компании разкриха демографските данни за своите служители. Едва около 30% от работниците са жени, а по-малко от 20% заемат длъжности в областта на технологиите.  Цифрите не са се променили драматично от тогава.

“Инженерните и технологичните науки са тези, които създават нещата, които ползваме всеки ден в работата и живота си“– казва Др. Катрин Хил от Американската асоциация на жените в университетите, която публикува разширен доклад за жените в технологичните науки. „Тези дисциплини са основата на нашия живот. Нужно ни е по-голямо разнообразие сред хората, които създават инструментите за всекидневието“.

През годините жените направиха значими крачки в бизнеса, правото и дори в медицинските науки. Те представляват почти половината студенти в специалност медицина в САЩ и 60% от бакалаврите по биология. Но що се отнася до инженерството и копютърните науки, които са и професиите с най-добро заплащане и брой работни места, жените са на дъното на таблицата. През 2013г. едва 12% от работещите инженери и по-малко от 30% от компютърните професионалисти са жени. Липсата не жени в тези области намалява и правото им на дебат в разработването на нови продукти.

Къде са всички момичета?

Предизвикателството да запазим интереса на момичетата в технологиите започва още от детството. Още с разделянето на розови и сини играчки можем да видим разделението. Момичешките играчки са свързани с мода и ръкоделие, докато тези за момчета са за механика и строителство. В средното училище, момичетата започват да вярват, че са слаби по математика, според проучване на Вашингтонския университет. Без значение, че в началното училище момичетата и момчетата се представят еднакво добре и получават еднакви оценки, момичетата получават посланието – математиката не е за вас! Потвърдено от медиите и за нещастие понякога дори от родителите и учителите, стериотипът упорито съществува.“

Положението се влошава в средното училище, когато огромен брой момичета губят интерес към точните науки. Експертите имат много теории. Едната е, че в средното училище материалът става твърде академичен и не включва никакво забавление. По-важното обаче е, че точно в този период децата формират своите личности и се сблъскват с проблеми на приемането като популярност и външен вид. Твърде често момичетата не искат да бъдат свързвани с точни науки, защото се приемат за твърде „момчешки“. „Момчетата и момичетата в този период развиват своята сексуалност и своя аз“ – казва Др.Хил и допълва – „Момичешкият интерес в точните науки се сблъсква с желанието им да бъдат женствени“. 

Според проучване на Галъп, поръчано от Google, момичетата в тинейджърска възраст са по-малко уверени от момчетата в способностите си да се занимават с технологии и по-малко заинтересовани да ги изучават за в бъдеще.

Със сигурност жените напредват и в тези области, примери за това са мениджъри като Мариса Майер за Yahoo, Урсула Бърнс в Xerox и Шерил Сандберг във Facebook. Все повече жени лансират технологични стартъпи и предизвикват мъжката гийк култура. И все пак...за сега са твърде малко.

Послание от мама

Родителите могат да играят решаваща роля в насърчаването на дъщерите в технологичните и инженерните науки и в разбиването на статуквото. Скорошни проучвания показват, че майките и бащите са непобедим източник на увереност за своите момичета в изучаването на технологични науки и в излъчване на посланието, че те не са само за момчета. „В културата ни е залегнал митът, че когато едно дете влезе в гимназията, то слуша единствено приятелите си/“- казва Др.Фуад. -“Но учителите и родителите са тези, които могат да направят промяната“.

Според проучване на университета в Уисконсин, децата на родители, информирани за значението на математиката и науките са по-предразположени да изучават математика в университета, отколкото тези на неинформирани родители. Проучването на Google пък показва, че подобно окуражаване може да дойде от семейна история в тези науки, или пък просто от семейна подкрепа. Най-голяма роля биха изиграли контактите с женски модел на подражание, успешен в тази област, както и изучаване на точни науки в средното училище.

Станфорд също провежда подобно проучване, което показва, че големите предрасъдъци в областта подтикват момичетата да са твърде сурови със себе си в областта на точните науки и в един момент да изгубят интерес и да се откажат. Др. Хил заключва „Никой не се ражда компютърен специалист или инженер. Тези умения се учат“.

Важно е да бъдем и личен пример. Когато близнаците на технологичната предприемачка Денис Тери – момче и момиче- влизат в предучилищна група, тя започва да дава доброволни класове по програмиране в училището. „Длъжна бях да дам пример и на двете си деца“ – казва Денис, която освен това привлича други майки професионалистки в областта в училището.

Не е нужно майките да са професионалистки в тези области, единственото, което е важно е да осъзнават тежестта на социалната, стереотипна норма и да са наясно на какво са подложени момичетата им. Бъдете подкрепящи и вярвайте в своите малки момичета, които със сигурност имат капацитета да направят света по-добър, точно както и момчетата.

За материалът са използвани данни от статията: Raising STEM Daughters; на Елън Лий.