Днес си мисля целия ден за свободата ....да участваш, когато има учебен процес.
И някак си в главата ми излиза едно изречение, което се запечата в паметта ми от курса за „Философията на игрите" – Какво е игра – дейност, в която се участва доброволно, спазват определени правила и се възприемат нови знания и създават нови умения.
Това много ми хареса и се замечтах : Представете си един процес, наподобяващ игра :) Тогава ще си решим проблема с непоследователните учебници, които са написани скучно, без никаква връзка – просто ще организираме преподавания материал като част от правилата на играта. Т . е. не можеш да преминеш напрeд ( или на друго ниво в играта), ако нямаш достатъчно точки или кредити, натрупани от познаването и използването на правила или теореми. Аз преподавам математика и логично ги свързвам само с моя предмет. Но ако си развихря въображението....могат да се намерят изключителни приложения навсякъде.
И така – първата ни задача е процеса да стане по интересен, за да не се налага постоянно да се въвежда ред от позицията на авторитарния преподавател. Защото нищо не можем да предадем ( етимологията на думата е доста интересна – да дадеш), ако никой не иска да те чуе . Така че, творческата дисциплина е необходима, за да постигнем нашите резултати в преподаването на материала.
Предната статия „Имало едно време ....или как може да се преподава материала по математика чрез приказки, истории или легенди" разказваше за глобализиране на съдържанието и вплитането му в интересна история или приказка . Тук ще се спра на следващата част на процеса – разработването на съдържанието, създаването на логически връзки, създаване и затвърждаване на умения за решаване на задачи / по математика/. Същото като модел спокойно може да бъде пренесено и за всеки друг предмет.
Представете си Вашата класна стая. Може би е красива, светла и уютна..., а може би е просто като всички стаи в училище – ъгловата, с маси по двама , един зад друг в дълги редици. Деца, които ви е трудно понякога да обхванете с поглед. Деца, които влизат в часа в повечето случаи, стискайки палци да не бъдат изпитани, защото не разбират много и се притесняват. А това води до стрес , за всички . И така...нека играта започне СЕГА :)
Първото нещо , с което бих започнала, е „ИСКАТЕ ли да играем на една игра ?" Самият въпрос е доста необичаен за часа по математика, но и доста предразполагащ. Мекото обръщение, подканването, подсъзнателно внушава уважение към личността на ученика и това е първата стъпка, с която им показвате че уважавате присъствието им в класната стая. Да, трудно е, да вече усещам притеснението Ви, че може да откажат или дисциплината може да се наруши. Но...опита ми показва, че никой досега не се е отказал да играе :)
Второто нещо – самата игра. Играта изцяло като дидактическо средство, т.е. тя винаги е свързана с преподаваното съдържание, помага за прилагане на правилата и за отработване на уменията, което преведено означава – решаване на задачи, колкото повече, толкова по -добре. Но ....по – естествено, по-леко, по спонтанно, без необходимост от постоянно подканване, напомняне, въвеждан на тишина и т.н. И най -вече – без страх. Адаптирам много игри – използвам логически или тип не се сърди човече, боард игри, куест игри, компютърни и стратегически игри. Една част адаптираме заедно с колегите от „Материка" – Център за образование и Сугестопедия. Друга част създавам в синхрон с историята , която съм написала и чрез която въвеждам материала. Използвам пъзели, които съдържат примерно теоретичната част от науката и се подреждат когато подавам новия материал. Тогава имат различни подсказки, за да не се фокусират прекалено върху нещо, което не е усвоено добре или се подава като ново съдържание. Тогава акцента пада на търсенето на логическите и смислови свръзки, за да се подреди математически правилно теорията. Когато обаче използва пъзел за преговор, или игра , подобна на пъзел, подсказките липсват и там се подава със състезателен елемент -например за време или е свързан със следващата задача. Тук мога да се дадат още много примери. След това работим по работни листи, или нова игра, в която въвеждаме типовете задачи. Тогава акцента е върху играенето на самото предизвикателство, а решаването на задачата става средството, чрез което се придвижваш напред. Фокуса е върху играта, а втори план – задачите, които се решават между частите за игра. Дори и да не могат веднага, това не ги притеснява да опитват или да питат за помощ, докато се справят.
И така – дали е шумно ? Понякога става по – шумничко, особено при по – малките ученици, но не от викове, защото не искат и пречат на работата, а от желание да кажат или отбора да вземе думата. Установява се едно особено отношение на доверие и любопитство, което става доста по – бързо, отколкото преди да започна да работя по този начин. Балансира се умората, тя не се усеща, поради изключително прецизната подготовка на учебния процес във всеки час. С течение на времето, този баланс се усеща интуитивно, но в началото подготвях или се стараех да подготвя за всяка школа учебното съдържание, игрите с които е го подам, класическата музика, която ще звучи и темпото – бързо, умерено, бавно .
И усещам какво ще ми кажете – това в реалното училище не е възможно :) Напротив, възможно е, и е тествано в реален час от 40 мин с непознати седмокласници – 27 на брой, които не ме познаваха:) Които отначало се притесниха да опитват, но ...любопитството надделя. И се получи – 5 отбора, които решаваха отборно задачите и си ги обясняваха в отбора и после по- желание на дъската. А задачите бяха от изпит :)
Аз виждам огромен смисъл в това да използваме алтернативни методи в обучението, за да направим процеса интересен и любопитен за двете страни. Защото иначе е доста скучно нали? И защото няма нищо по – хубаво от светналите детски очи !
